МАРИЯ ДИМАНОВА и любовта към професията

На 27 март, Световния ден на театъра, сценографът и педагог Мария Диманова ще бъде удостоена с наградата ИКАР за чест и достойнство. Отличието е признание за дългогодишната ѝ отдаденост към сценографията, театралния дизайн и образованието на нови поколения артисти. С над 200 сценографски и костюмографски решения в повечето български столични и извънстолични театри, Мария Диманова се утвърждава като една от значимите фигури на българската културна сцена.

Родена на 4 октомври 1950 в Стара Загора. Завършва Художествената гимназия в София, където учи живопис. През 1974 завършва специалност „Сценография“ при доц. А. Стойчев във ВИИИ „Н. Павлович“. Дебютът ѝ е със сценографското оформление на „Сбогуване през юни“ от Александър Вампилов в Драматичния театър в Пазарджик.     Следват години на творческа дейност в Старозагорската опера, Народен театър „Иван Вазов“, ДТ Враца, МГТ „Зад канала“ и ДТ „Адриана Будевска“ Бургас. От 2004 Мария Диманова е доцент в НАТФИЗ по специалността „Сценичен и екранен дизайн“.

Като творец тя вярва в колективната работа в театъра. „Аз имам нужда от режисьора. Дори и за да му опонирам“ – споделя в свое интервю. За нея сценографията не е самостоятелно изкуство, а част от общ процес: „Театърът е общо дело. Не може да мислиш, че си го създал сам.“

Сред най-запомнящите се нейни сценографски решения са „Венецианският търговец“ в Народния театър „Иван Вазов“, „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир в МГТ „Зад канала“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ от Пейо Яворов в ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас, „Праведните не закусват в петък“ от Юрий Дачев, ДТ Враца и „Шоколадовият войник“ от Бърнард Шоу, ДТ „Сава Огнянов“, Русе.

В Театър 199 „Валентин Стойчев“ тя създава сценографиите на „Пролетно тайнство“ и „Фернандо Крап ми е написал това писмо“, а в ДКТ „Иван Димов“ – „Помощ, не мога да плувам!“, „Вдовиците“, „Испанска афера“ и „Сватба“. Работи и със Слави Шкаров, създавайки костюмите за неговия прословут „Ревизор“. Тя е автор и на костюмите за постановките „Животът е сън“ от Педро Калдерон де ла Барка на реж. Иван Добчев, „Тартюф“ от Молиер на реж. Иван Урумов, „Свидригайлов и другите“ по Фьодор Достоевски на реж. Борислав Чакринов, „Живот и здраве“ от Камен Донев на реж. Николай Поляков, „Ела при мене, Кремъл“ от Александър Казанцев, реж. Николай Поляков и „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет, реж. Борислав Чакринов.

Отново в интервю тя подчертава разликата между двете професии. За нея по-лесно е да бъдеш сценограф, тъй като работата е свързана основно с декора и сътрудничество с техническите екипи, докато костюмографът работи пряко с артистите, което прави работата по-деликатна и специфична, а „костюмът несъмнено може да промени актьорската игра.“

В педагогическата си работя тя остава безкомпромисна – акцентът е върху практическата работа, постоянната обратна връзка и наблюдението на индивидуалния напредък. Подходът ѝ включва и високи изисквания и критичност. Вярва, че уменията могат да се култивират чрез обучение, но подчертава като необходима способността за работа в екип за развитието на сценографа – „За театъра трябва да си екстроверт“, казва още в интервюто.

Нейната взискателност и отдаденост към професията ясно личат и в думите на нейните студенти:

„За мен доц. Мария Диманова е  много повече от преподавател. Тя е пример за честност към изкуството, за безкомпромисна отдаденост и за онази рядка вътрешна светлина, която вдъхновява поколения. В часовете прекарани с нея,  ние не само усвоявахме професия — ние се учехме на отношение, на отговорност и на любов към сцената и към живота. Благодаря й за доверието, за взискателността, за тихата подкрепа в трудните моменти и за вярата, че можем повече, отколкото сами подозираме. Именно такива учители изграждат не само творци, но и личности. Наградата „Икар“ е напълно заслужено признание за нейния талант, труд и принос към българската сцена. Но за нас – нейните студенти – най-голямата награда е възможността, че ни прие и допусна до нея.“

Атанас Темнилов

„Мария Диманова е от хората, които излъчват театър с цялото си същество. Като преподавател тя винаги е подкрепяла таланта ни и е заставала зад нас с много любов, но и с онази капка строгост, която изгражда характер. Даде ни пример и ни научи как да мислим и да действаме смело. Контактът с човек като доц. Диманова не просто вдъхновява, а те изгражда като личност. За мен номинацията ѝ е естествено признание за художник като нея.“

Елена Стумбова

„Има неща в живота, за които трябва да благодариш всеки ден. Аз благодаря от цялото си сърце за срещата с Мария Диманова. Тя е не само изключителен артист, но и вдъхновяващ преподавател, който умее да вижда потенциала и да го развива с внимание, търпение и дълбока отдаденост. Работата с нея ме научи не просто на умения, а на мислене, любов към театъра и смелост да търся собствения си път.”

Елис Вели

Мария Диманова определя професията си като „безкрайно интересна и безкрайно богата“. За младежите, които сега поемат по този професионален път казва, че ги „чака интересен, цветен, разнообразен живот.“

Присъждането на наградата „ИКАР“ за „Чест и достойнство“ е заслужено признание за нейния дългогодишен творчески път и за приноса ѝ към българската театрална култура и образование.