Послание на Дарио Фо

ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА 2013 Г.

ПОСЛАНИЕ НА ДАРИО ФО

 Много отдавна властта е проявявала нетърпимост към актьорите от комедия дел арте, като ги е прогонвала от страната.

Днес актьорите и театралните трупи се сблъскват с други трудности: намиране на сцени, театри и публика. И всичко това заради кризата.

Затова управляващите вече не се стремят да контролират тези, които изразяват чувствата си с ирония и сарказъм, тъй като актьорите нямат нито сцена за изява, нито публика, към която да се обърнат.

През Ренесанса е било точно обратното: в Италия комедиантите са се радвали на огромна публика и управляващите са полагали големи усилия да ги държат настрана.

Както е известно, масовото изселване на актьори от комедия дел арте се случва през епохата на Контрареформацията, която разпорежда да се разрушат всички театрални сцени, най-вече тези в Рим, където актьорите са обвинени, че оскърбяват светия град. През 1697 г. под натиска на нестойчивите искания на по-консервативната част от буржоазията и влиятелните представители на духовенството папа Инокентий XII разпорежда разрушаването на театър „Tordinona” , който според моралистите е поставил на сцената си най-много непристойни пиеси. По времето на Контрареформацията кардинал Карло Боромео, действащ активно в Северна Италия, се посвещава на спасението на „децата на Милано”, като ясно разграничава изкуството като най-висша форма на духовно образование от театъра – израз на богохулство и тщеславие. В писмо до своите поддръжници, което цитирам по памет, той казва долу-горе следното: „Бидейки загрижени да изкореним злото, ние се постарахме с все сили да изгорим текстовете с позорни речи, да ги изтръгнем от паметта на хората, и едновременно с това да преследваме тези, които печатат подобни текстове. Очевидно е обаче, че докато ние сме били обгърнати от сън, дяволът е действал с ново коварство. Колко по-дълбоко в душата прониква това, което виждат очите, отколкото онова, което може да бъде прочетено от подобни книги! Колко по-разрушаващи за умовете на юношите и девойките са устното слово и съпровождащият го жест, отколкото мъртвото слово, напечатано в книгите. Затова е належащо да отървем градовете си от театралните дейци, както се избавяме от нежелани души”.

Така че единственият изход от кризата е в надеждата, че срещу нас и най-вече срещу младите хора, които искат да изучават театралното изкуство, е организирано голямо гонение: нова диаспора от комедианти, театрални дейци, които несъмнено биха извлекли полза от това бреме заради едно ново възраждане.