УСТАВ

УСТАВ

Съюзът на артистите в България е организация, правоприемник на регистрирания през 1921 г. Съюз на българските артисти.

I. ХАРАКТЕР, ЦЕЛИ И СРЕДСТВА

Чл. 1. Съюзът на артистите в България е самоуправляваща се, творческо-       синдикална организация със статут на сдружение по смисъла на чл. 19 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

1.1. Той е независим от политически партии и държавни структури и се ръководи единствено от волята на своите членове при спазване принципите на автономност, професионализъм, прозрачност в работата на ръководните органи и състезателност при избора им, както и мандатност – еднаква за ръководните органи на Съюза, дружествата и гилдиите. Мандатът е  четиригодишен.

1.2. Съюзът на артистите в България е член на Международната федерация на артистите /ФИА/ и асоцииран член на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

1.3. Той може да членува и в други вътрешни и международни организации, които обединяват физически и юридически лица с цели сходни на неговите.

Чл. 2. Седалището на Съюза е: гр. София, адресът на управление – гр. София – 1000, Столична община – район Средец, пл. „Народно събрание” № 12.

Съществуването на Съюза на артистите в България не е ограничено със срок.

Чл. 3. Цели на Съюза

3.1. Да работи за утвърждаване на театрално -сценичното  изкуство и за издигане на престижа му както в страната, така и извън нея;

3.2. Да отстоява гражданските права, трудовите, авторските и сродни права на членовете си и ги защитава при накърняване на професионалното им достойнство;

3.3. Да работи за професионалното издигане и квалификация на членовете си;

3.4. Да съдейства за съхраняване паметта на театралното дело у нас и популяризирането постиженията на българското театрално -сценично изкуство по света;

3.5. Да работи за приобщаване на членовете си към ценностите и традициите на организацията;

3.6. Да отстоява синдикалните права на членовете си, свързани      с: индивидуалните, колективните трудови договори и браншовия трудов договор, здравословните и безопасни условия на труд, общественото и здравното осигуряване, социално -битовите им потребности и почивното дело.

Чл. 4. Средствата за постигане на целите на Съюза са:

4.1. Координиране общите действия на съюзните дружества и професионалните гилдии и подпомагане взаимодействието между тях;

4.2. Сътрудничество с другите творчески съюзи, фондации и международни театрални организации;

4.3. Създаване на фондове за подпомагане на нуждаещи се съюзни членове, както и осигурителна каса, съобразно разпоредбите на Кодекса за задължителното обществено осигуряване;

4.4. Развиване на почивното дело и поддържане на почивните бази;

4.5. Запазване и поддържане на съюзните имоти, както и най-рационалното им използване;

4.6. Защита на членовете при възникнали трудово -правни проблеми, включително и пред съответните съдилища;

4.7. Разработване критерии за оптимални условия на труд, включително определяне и договаряне на минимални размери  на хонорари и други възнаграждения;

4.8. Извършване на посредническа дейност, обхващаща предоставяне на информация и оказване съдействие на лицата, търсещи работа и на работодатели предлагащи работни места, с цел сключване на договори между тях]

4.9. Участие и защита на авторските и сродните права на артистите – изпълнители, съобразно разпоредбите на Закона за авторски и сродни права, когато такива права са възложени от носителите им;

4.10. Извършване на стопанска дейност, свързана с основните цели на Съюза, като приходите от стопанската дейност се използват единствено за постигане на целите, поставени в устава. Реализираните от стопанската дейност финансови средства не формират печалба и не се разпределят.

Чл. 5. Съюзът на артистите в България се самоопределя като организация за извършване на дейност в частна  полза по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 6. Съюзът на артистите в България има следния предмет на дейност

6.1. Консултиране и защита на творческите и другите категории работници по въпроси, свързани с трудовите, професионалните, авторските и сродните права;

6.2. Организиране на почивно дело;

6.3. Стопанисване на собствените и предоставените му за ползуване недвижими имоти;

6.4. Отпечатване на рекламни материали свързани със сценичните дейности;

6.5. Извършване на нормативно разрешена посредническа дейност;

6.6. Иницииране и участие в организирането и провеждането на сценични прояви и издателска дейност;

6.7.Организиране провеждането на семинари и дискусии свързани с актуални проблеми на театрално -сценичния процес.

ІІ. ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 7. Органите на управление на Съюза са Общото събрание и Управителният съвет.

Към Управителния съвет се създава консултативен постоянен орган – Съвет на гилдиите.

О Б Щ О    С Ъ Б Р А Н И Е

Чл. 8. Върховен орган на управление на Съюза е Общото събрание. То се състои от делегати, представители на всички членове на Съюза, като нормата на представителство се определя от Управителния съвет, съобразно броя на членовете към съответната дата на обявяването му. Делегатите се избират от членовете на дружествата и гилдиите. Редовното Общо събрание се свиква на всеки четири години, по инициатива на: Управителния съвет  или на една трета от членовете на Съюза. Ако в последния случай Управителният съвет в едномесечен срок не отправи писмена покана за свикване на Общо събрание, то се свиква от Съда по регистрация, по писмено искане на заинтересованите членове или от натоварено от тях лице.

При същите условия могат да бъдат свиквани и извънредни Общи събрания, когато е възникнала необходимост от това.

Поканата за Общо събрание трябва да съдържа проект за дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на събранието, както и по чия инициатива се свиква.

Поканата се публикува по начин, определен в закона  и се поставя на мястото за обявления в седалището на Съюза.

Чл. 9. Общото събрание:

9.1. Приема, изменя и допълва устава на Съюза;

9.2. Избира и освобождава членовете на Управителния съвет;

9.3. Взема решения за преобразуване или прекратяване на Съюза, както и за членство в други организации;

9.4. Приема бюджета на Съюза;

9.5. Приема отчета за дейността на Управителния съвет;

9.6. Приема насоки за бъдещата дейност на Съюза;

9.7. Отменя решения на другите органи на Съюза, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на Съюза. Тези решения могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание от заинтересованите членове или структури на Съюза.

9.8. Приема и утвърждава създадени нови гилдии и се произнася по предложения за разформироването им;

9.9.  Избира Контролна комисия;

9.10. Взема решения за продажба на недвижимите имоти на Съюза. Тези решения се вземат от Общото събрание с квалифицирано мнозинство. При липса на такова мнозинство събранието се отлага за друга дата, без да се прилага принципът за вземане на решения при „спадащ кворум.

9.11. Избира Председателя на Съюза.

За председател на Съюза може да се кандидатира или да бъде предложен всеки негов член, който в едномесечен срок преди датата на Общото събрание представи концепция за бъдещата дейност на организацията. Концепцията следва да съдържа както идейни проекти, така и конкретни начини за реализирането им. Получените проекти се предоставят на участниците в общото събрание заедно с другите необходими за провеждането материали.

В случай, че концепция  за дейността на организацията не бъде депозирана в едномесечния срок след определяне датата на общото събрание, за която дата всички членове се уведомяват чрез сайта на САБ. Управителният съвет насрочва нова дата за Събранието, която не може да бъде по-рано от три месеца от датата на първото свикване.

Общото събрание  е законно, когато на него присъстват повече от половината от всички делегати. При липса на кворум събранието  се отлага с един час за същото място и при същия дневен ред, и може да се проведе независимо от броя на явилите се делегати.

Чл. 10. Всеки делегат на Общото събрание има право на един глас.

Чл. 11. Решенията на Общото събрание се вземат с мнозинство от 50% плюс един от присъстващите. Решенията, с които се изменя и допълва устава, както и тези за преобразуване или прекратяване на Съюза се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите.

По въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не могат да се вземат решения.

Делегат на Общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси отнасящи се до:

–         Него, неговия съпруг/ а, или роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително;

–         Юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

Чл. 12. Решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на Съюза. Те подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с този устав. Споровете по тях могат да бъдат повдигани пред Софийски градски съд от всеки член на Съюза или негов орган, както и от Прокурора, в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от вземане на решението.

        УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл. 13. Управителният  съвет се избира за срок от четири години. Управителният съвет се състои от девет души. Той има следните правомощия:

13.1. Разработва проекти за решаване общите проблеми  на Съюза;

13.2. Взема решения по всички въпроси, които по закон или по Устав не са предоставени по компетентност на други органи;

13.3. Избира зам. председател и определя обема на представителните му функции;

13.4. Осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание;

13.5. Определя размера на членския внос, както и реда за неговото събиране и отчитане;

13.6. Подготвя и внася за разглеждане в Общото събрание отчета за дейността на Съюза и на Творческия фонд за изминалия период и проекта за бюджет за следващия такъв;

13.7. Утвърждава приемането и изключването на съюзни членове;

13.8. Определя възнаграждението на Председателя на Съюза

13.9. Всяко шестмесечие изслушва и приема финансовия отчет;

13.10. Разпорежда се с имуществото на Съюза без право да продава недвижими имоти на Съюза, като решенията се вземат с квалифицирано мнозинство.

13.11. При забрана за събирания и невъзможност да се избере проведе общо събрание поради обявено извънредно положение от Народното събрание на Република България или извънредна обстановка, обявена от Министерския съвет на Република България , мандатът на Управителния съвет се удължава с една година или до отпадане на извънредното положение/извънредната обстановка.

Чл. 14. Заседанията на Управителния съвет се свикват и ръководят от Председателя. При негово отсъствие те се ръководят от избран от Управителния съвет член. Заседания се провеждат най-малко два пъти годишно. Председателят е длъжен да свика заседание на Управителния съвет и по писмено искане на Председателя на Съвета на гилдиите и на една трета от членовете му. В случай, че той не направи това в едноседмичен срок от постъпване на искането, заседанието може да се свика и по искане на всеки един от заинтересованите членове на Управителния съвет.

Чл. 15. Управителният  съвет може да взема решения ако на заседанието му присъстват повече от половината от неговите членове. Ако в указания ден, час и място не се явят необходимия брой членове, заседанието се отлага с един час, след което се провежда независимо от броя на присъстващите. Това не се отнася за решенията по член 13.12. по Устава. За присъстващ се счита и член, с който е установена връзка по електронен път и той е дал съгласие за решенията, като това се отбелязва в протокола. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите. Решенията, с които се предлага на Общото събрание евентуално прекратяване на Съюза и решенията, с които се извършват разпоредителни действия с имуществото и се определя реда и организиране извършването на дейността на Съюза, се вземат с мнозинство от две трети от всички членове на Управителния съвет, независимо колко от тях присъстват на заседанието.

Управителният съвет има право да взема решения и без да бъде провеждано заседание, ако протокола за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения от всички негови членове.

Чл. 16. По решение на Управителния съвет, към Съюза могат да се формират временни и постоянни органи, които имат спомагателни функции.

Чл. 17. Председателят на Съюза, съобразно правилата на настоящия Устав, подписва всички трудови договори с работещите в същия, договорите уреждащи взаимоотношения с трети лица, споразумения, банкови документи, както и всички други книжа, които не са свързани с правомощията предоставени по закон на Управителния съвет като: разпоредителни действия, отчети пред Общото събрание, проекти за бюджети и други.

Председателят приема и изслушва молбите, жалбите и предложенията на членовете на Съюза, и внася         в Управителния съвет проекти за решения по повдигнатите въпроси, които са от компетентност на последния.

Чл. 18. Съюзът се представлява от Председателя. Той може да упълномощава членове на УС или друг член на САБ с определени правомощия.

ІІІ. ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Чл. 19. Членуването в Съюза е доброволно. Член може да бъде всеки, независимо от политическата си ориентация, националността, расата, пола и религиозните убеждения, който спазва приетия Устав, осъществява професионална дейност, като артист  или  специалност свързана с театралното, филмовото, цирковото, музикалното и  други   сценични изкуства и плаща редовно членския си внос.

Чл. 20. Членството може да се осъществява чрез участие в дружества или гилдии.

Приемането за член става въз основа на писмено заявление подадено до Председателя на съюзното дружество, до ръководството на гилдията, или до Председателя на Съюза. Отказът на който и да е от тези органи може да се обжалва пред Управителния съвет в едномесечен срок.

Чл. 21. Всеки редовен член има право да участва в управлението на Съюза, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от фондовете му и от резултатите от дейността му, по реда предвиден в устава.

Всеки член на Съюза има право на юридическа защита пред съответните съдебни власти, държавните и обществени органи и различните работодатели. Той може да се обръща с въпроси, предложения и лични молби към всеки съюзен орган и да получава своевременно отговор.

Чл. 22. Всеки член е длъжен да плаща редовно членския си внос, като избира дали плащането ще става в гилдиите, дружествата или направо в централното управление на Съюза.

Чл. 23. Членството в Съюза се удостоверява с членска книжка или членска карта по единен образец. При преминаването от едно дружество в друго, съюзният член се зачислява само с членската си книжка или карта.

Чл. 24. Съюзните членове имат следните задължения

24.1. Да работят за утвърждаване авторитета на организацията

24.2. Да спазват устава и другите вътрешни документи;

24.3. Да спазват професионалната етика;

24.4.  Да плащат редовно членския си внос.

Членовете на Съюза не отговарят за задълженията му.
Чл. 25. Освен редовни, в Съюза могат да членуват и асоциирани и почетни членове. Асоциирани членове могат да бъдат и работодателите, а също така и ветераните, работили в областта на сценичните изкуства. Асоциираните членове се ползват с всички права и задължения на редовните членове, но не могат да избират и да бъдат избирани в ръководни органи на Съюза.

Почетен член на Съюза може да стане всяко физическо лице, което има принос към дейността на организацията. Обявяването за „Почетен член” става по решение на  Управителния съвет.

Чл. 26. Членството в Съюза се прекратява:

26.1. С едностранно волеизявление отправено до Управителния съвет;

26.2. Със смъртта или поставянето под пълно запрещение;

26.3. С изключване по решение на Управителния съвет, което може да се обжалва пред  Общото събрание;

26.4. При отпадане поради невнасяне на членския внос повече от една година, както и поради системно неучастие в дейността на Съюза и при неспазване правилника на гилдията.

26.5. При прекратяване на Съюза.

При нито един от горепосочените случаи съюзният член, който е прекратил членството си няма право да претендира за част от имуществото и финансовите средства на Съюза.

ІV. ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ

 Чл. 27. Организационните структури на Съюза са дружествата и гилдиите.

ДРУЖЕСТВА

Чл. 28. Съюзните дружества са звена, създадени на творческо -териториален принцип. Те се създават по решение на Общо събрание на учредителите, които не могат да бъдат по-малко от пет.

Дружества могат да се създават и от свободно практикуващи творци. Те се формират най-малко от пет такива.

За създаването на всички дружества се подписва учредителен протокол, препис от който се изпраща на Управителния съвет за утвърждаване.

Чл. 29. Вътрешната структура на дружеството се определя от самото дружество.

Дружества, които имат повече от седем члена могат да изберат и двама секретари.

Чл. 30. Съюзните дружества са автономни при решаването на всички касаещи ги синдикални въпроси. Съюзните дружества могат да придобият статут на клон по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за организациите с нестопанска цел и при спазване на условията и реда предвидени в същия.

Съюзните дружества могат да придобият статут на клон по смисъла на чл. 11 ал. 2 от Закона за организациите с нестопанска цел и при спазване на условията и реда предвидени в същия.

Чл. 31. Висш ръководен орган на дружеството е Общото събрание на членовете. То се свиква според необходимостта по инициатива на ръководния му орган, или по искане на не по-малко от една четвърт от съюзните членове, но не по-рядко от два пъти годишно. Общото събрание е редовно, ако присъстват 50% плюс един от членовете на дружеството. Решения се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите.

Чл. 32. Пред съюзните органи, дружеството се представлява от Председателя му, а в негово отсъствие – от секретарите.

Чл. 33. Ръководствата на съюзните дружества и отделни техни членове могат да бъдат отзовавани от Общото събрание на дружеството преди да е изтекъл мандата им.

При настъпила обективна невъзможност на Председателя на дружеството да изпълнява функциите си, неговият заместник е длъжен в двуседмичен срок от настъпилата невъзможност да свика общо събрание на дружеството за избор на нов председател.

         ПРОФЕСИОНАЛНИ ГИЛДИИ

Чл. 34. Гилдиите се създават по професионален признак. В Съюза на артистите гилдиите са:

34.1. На актьорите;

34.2. На творците от кукленото изкуство;

34.3. На драматурзите, театроведите и театралните критици;

34.4. На техническите и административните работници „С Т А РТ”;

34.5. На вариететните артисти;

34.6. На музикалните артисти;

34.7. На цирковите артисти;

34.8.  На актьорите работещи в дублажа „Г А Р Д”;

34.9. На театралните педагози;

34.10. За съвременни изпълнителски изкуства;

34.11. На атракционните сценични изкуства „ГАСИ”.

Чл. 35. Гилдиите не могат да имат по-малко от 15 члена. В случай, че в периода между две Общи събрания гилдията остане с по-малко членове, на следващото Общо събрание тя загубва статута си на такава. След гласуването на Общото събрание, по решение на останалите си членове, тя може да придобие статут на дружество, изградено на професионално -териториален принцип.

Чл.36. Специфично творческите и професионално -квалификационните задачи на Съюза се реализират главно чрез дейността на професионалните гилдии.

Гилдиите не са юридически лица, те са автономни в своята дейност. Те сами определят нормите и реда на организационния си живот, при условие, че не влизат в противоречие с настоящия Устав. Гилдиите приемат или актуализират свои правилници за дейността си, с които определят и броя на членовете на ръководството си. Правилниците имат задължителен характер за членовете. Правилниците се приемат на общо делегатско събрание, и се утвърждават от Управителния съвет не по-късно от две седмици от приемането им. Ако гилдията вземе решение, което засяга интересите  на друга гилдия, спорът се решава от Съвета на гилдиите, а при невъзможност да вземе решение от  Управителния съвет.

Чл. 37. Създаването на нова гилдия или разформироването й става по решение на Общото /делегатско/ събрание на членовете й, при съблюдаване на условията на чл. 35

от Устава. Приемането на гилдията в Съюза или отстраняването й става по решение на Общото събрание.

СЪВЕТ НА ГИЛДИИТЕ

Чл.38. Съветът на гилдиите е постоянен консултативен орган към Управителния  съвет на Съюза. Състои се от председателите на професионалните гилдии. Председател на Съвета на гилдиите е зам. председателят на Управителния съвет. Съветът на гилдиите има следните правомощия:

38.1. Разработва конкретните задачи, стоящи пред отделните гилдии, които внася за обсъждане в Управителния съвет.

38.2.Предлага на Общото събрание за утвърждаване вписването  и заличаването на професионална гилдия.

38.3.Разрешава спорове между отделните гилдии и спорове между членовете на гилдията.

38.4. Прави предложения в Управителния съвет по всички въпроси, свързани със защита на членовете при възникнали трудово -правни проблеми.

38.5. Разработва критерии за оптимални условия на труд.

38.6. Разработва критерии за минимални размери на хонорари и други възнаграждения.

38.7. Разработва стратегия за преговори при сключване на рамкови и други споразумения, по които страна е Съюза.

Чл.39. Заседанията на Съвета на гилдиите се свикват и ръководят от Председателя му. Председателят свиква заседания най-малко веднъж на шест месеца. Председателят свиква заседание на Съвета на гилдиите и по искане на всеки от председателите на гилдиите.

Чл.40. Председателят на Съвета на гилдиите участва по право в заседанията на Управителния съвет.

 КОНТРОЛНА КОМИСИЯ

Чл.41. Контролната комисия упражнява контрол върху цялостната дейност на Съюза. Тя се състои от трима члена избрани от Общото събрание. На първото си заседание членовете на комисията, с квалифицирано мнозинство, избират един от нея за свой Председател.

Чл.42. Контролната комисия има право

42.1. Да участва в работата на всички съюзни структури с право на съвещателен глас;

42.2. Да сформира комисии и работни групи;

42.3. Да свиква при необходимост извънредно Общо събрание, както и извънредни заседания на Управителния съвет;

42.4. Да осъществява проверки за законосъобразността и целесъобразността на разпоредителните действия с финансите на Съюза.

Комисията е длъжна да извършва проверки най –малко веднъж в годината. Комисията е длъжна да реагира на сигнали и оплаквания подадени от всеки член на Съюза.

Чл. 43. Дружествата избират на свои общи събрания с обикновено мнозинство, свои контролни комисии или Контрольор, които имат същите функции в рамките на дружеството.

  1. ФИНАНСОВИ  СРЕДСТВА

Чл. 44. (1) Имуществото на Съюза на артистите в България се състои от право на собственост върху материални и нематериални активи, вземания и други права, регламентирани от закона.

(2) Съюзът набира средства от:

44.1. Членски внос;

44.2. Стопанисване на  собствени  имоти ;

44.3. Дарения и завещания;

44.4. Лихви

44.5. Стопанска дейност, обслужваща нестопанските цели на  Съюза;

44.6. Доходи от държавни ценни книжа.

44.7. Приходи от публично представяне на собствена продукция;

44.8. Доходи от менажиране на театрални пространства;

44.9. Приходи от проекти и програми , финансирани от държавни и общински органи, български и чуждестранни физически и юридически лица.

(3) Ичуществото на Съюза на артистите в България е единно и неделимо.

Чл.45 (1)Към Съюза се създава „Здравен фонд”,  като средствата набирани в  него не могат да бъдат използвани за други цели освен за подпомагане на заболели и нуждаещи се от здравна помощ  СЪЮЗНИ ЧЛЕНОВЕ.

(2) Към Съюз на артистите в България се създава „Социален фонд”.

(3) Здравният  и социалният  фонд се управляват в съответствие с регламента,  приет от Управителния съвет на Съюза в СПЕЦИАЛНИЯ  ПРАВИЛНИК за  набиране  и използване на  средствата. Не може да ползват средства от тези и други фондове на Съюз на артистите в България отпаднали членове с прекратено членство, поради неплащане на членски внос.

VІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ:

 

Чл. 46(1) Съюзът на артистите в България извършва следната допълнителна стопанска дейност:

46.1. Експертни услуги в областта на културното наследство и живата култура;

46.2. Издателска и информационна дейност, свързана с целите на Съюза;

46.3. Сделки с интелектуална собственост на съюза;

46.4. Рекламна дейност;

46.5. Отдаване под наем на собствено имущество;

46.6.Организация на курсове за квалификация и преквалификация;

46.7. Изработване на програми, организация и провеждане на конкурси;

46.8. Изработване на собствени и разпространение на чужди театрални продукти с цел публичното им представяне;

46.9. Мениджмънт на театрални пространства;

46.10.И всички други дейности, незабранени от закона и свързани с целите на Съюза.

(2)САБ няма да извършва стопанска дейност, която не е свързана с предмета на основна дейност, предвиден в Устава.

(3)Приходите от стопанска дейност по чл. 46 се използват само за постигане на определените от Устава цели.

 

VІІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ НАЧИН НА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

Чл. 47. Съюз на артистите в България се прекратява:

47.1. По решение на Общото събрание;

47.2. По  решение на съда в предвидените от закона случаи и процедури.

Чл. 48. При прекратяване на Съюза на основанието предвидено в чл. 13, ал 1, т. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), ликвидацията се  извършва от членовете на Управителния съвет или определено от него лице при спазване разпоредбите на Търговския закон. Останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите се осребрява и с решение на Управителния съвет се разпределя между  редовните членове съм датата на решението за прекратяване.

VІІІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 49. Съюзът на артистите в България има свой печат и знак утвърдени от Управителния съвет и патент за Национална награда „ИКАР”.

Въпросите, които не са уредени изрично в този Устав, в правилниците на гилдиите, или в българското законодателство, се решават от Управителния съвет.

Този Устав е приет на Общо събрание  на Съюза на артистите в България на VII конгрес на САБ през 1990 г., изменен и допълнен на Националната конференция на САБ през 1992 г., 1994 г., 1996 г., 1999 г. и актуализиран съобразно разпоредбите на Закона за организациите с нестопанска цел на Национална конференция проведена на 27. 06. и 28. 06. 2001 г., променен и допълнен с решения на Oбщото събрание, взети на 16. 06 2003 г., 20. 06. 2005 г., 25. 06. 2007 г., 21. 06. 2010 г. , 24.06.2013 год., 26.06.2017 год. и 20.06.2022 год.