Послание за Световния ден на театъра – 27 март

МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ИНСТИТУТ

СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА

ПОСЛАНИЕ ЗА СВЕТОВЕНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА – 27 МАРТ

АВТОР НА ПОСЛАНИЕТО:  САМИХА АЮБ, ЕГИПЕТ

До всички мои приятели театрални артисти и професионалисти от цял свят,

Отправям послание към Вас в Световния ден на театъра, и колкото и щастлива да съм днес, че мога да се обърна към всички, усещам с всяка част от себе си тежестта, която ние – театрални и нетеатрални артисти от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, природните бедствия и конфликти, има опустошителни последици не само върху материалния ни, но и върху духовния ни свят.

Пиша до Вас, докато чувството ми е,  че сме изолирани острови сред океана, или кораби сред  изпълнен с мъгла хоризонт,  без насока, и въпреки това продължават да плават, надявайки се да достигнат безопасно пристанище, което да ги приюти след дългото скитане.

Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото днес, но в същото време никога не сме били и по-разделени. В това се състои драматичният парадокс, който ни налага съвременния свят. Конфликтите и напрежението, на които сме свидетели днес, надхвърлиха границите на логическото възприятие и ни отдалечиха от същината на съвместното живеене.

Театърът, по своята първоначална същност е чисто човешки акт, основан на живота. По думите на Станиславски: „Никога не влизайте в театъра с кал по обувките. Оставете прахта и мръсотията навън. Оставете малките си притеснения, дразги, дребни трудности с горното си облекло – всички неща, които съсипват живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство – пред вратата.“

Това, което правим в света на театъра като драматурзи, режисьори, актьори, сценографи, поети, музиканти, хореографи и технически лица, всички ние без изключение, участваме в създаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето добро сърце, което да му съчувства, разум и воля да продължи, за да оцелее.

Не преувеличавам, когато казвам, че това, което правим на сцената, е актът на самия живот и създаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото великолепие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го правят жив и смислен. Ние сме тези, които използват светлината на изкуството, за да се изправим срещу мрака на невежеството и екстремизма.  За това ние полагаме усилия, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което трябва да направим, за да постигнем това възвишено послание, защитавайки ценностите на доброто и красотата, и искрено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.

Говоря ви днес, не просто за да говоря или дори, за да отпразнувам  театъра, на неговия световен ден. По-скоро искам да Ви поканя да застанем заедно, всички ние, ръка за ръка и рамо до рамо, да извикаме на висок глас и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на зрителите, на всички, да отхвърлят този отвратителен образ на бруталност, расизъм, кървави конфликти, едностранчиво мислене и екстремизъм. Излезте от блатото на войните и кървавите конфликти и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата мисия, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на противопоставянето на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой друг, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме заедно в името на един свят и едно човечество.