През ноември 1921 г. е регистрирано първото сдружение на театралните деятели в България – Съюз на българските артисти, на който днешният Съюз на артистите в България е морален и юридически продължител.

За първи Председател на Съюза при основаването му през 1921 г. е избран Тачо Танев.

На 19 септември 1924 г. Съюзът на българските артисти по решение на Висшия си съюзен съвет, мандатиран с права на извънреден конгрес и Общият съюз на драматическите и оперни артисти в България се сливат в единен съюз, наречен Съюз на драматическите и оперни артисти. Този Съюз обединява „всички артисти от Народния театър и Операта, а така също и такива от общинските театри в страната и от театрите: „Популярен театър”, „Сълза и смях”, „Задружен театър” и др.” Негов Председател е Кръстьо Сарафов. На третия конгрес през 1925 г. за Председател е избран Васил Кирков, преизбран е на четвъртия (1926 г.), петия (1927 г.) и шестия (1928 г.) конгреси.

На седмия конгрес (1929 г.) Съюзът връща името си като Съюз на българските артисти и избира за свой Председател Георги Стаматов. Той е преизбиран за Председател и на следващите три конгреса (1930, 1931, 1932 г.). На осмия конгрес към Съюза се създават секции на сценичните работници, цирковите и кабаретните артисти, хористите и балета.

През 1933 г. се провежда единадесетият конгрес, на който за първи път са посочени данни за членския състав на Съюза: 288 членове, от които 234 редовни и 54 спомагателни (201 мъже и 87 жени). Едно от важните решения е създаването на Фонд за изграждане на Дом за театрални дейци-ветерани. За Председател е избран Владимир Тенев, който ще бъде преизбран и на следващия конгрес (1934 г.), а на тринадесетия конгрес (1935 г.) – за почетен съюзен Председател.

От тринадесетия (1935 г.) до петнадесетия (1937 г.) конгреси Председател на Съюза е Стефан Киров.

На шестнадесетия конгрес (1938 г.) отново е избран за Председател Владимир Тенев, който е начело на Съюза и след конгресите през 1940 и 1942 г.
Деветнадесетият конгрес е проведен през 1945 г. (Съюзът тогава носи името Съюз на театралните служители) и за негов Председател е избран дългогодишният дотогава Заместник-председател Петър Димитров, който е остава на поста до 1964 г.

Двадесетият конгрес се провежда през 1947 г. и приема ново име – Съюз на артистите и театралните служители. На следващия конгрес през 1951 г. той отново се преименува – Професионален съюз на артистите и театралните служители. Под това име през 1953 г. Съюзът, заедно с профсъюза на музикантите и част от работниците по изкуствата и печата, влиза в системата на Профсъюза на работниците на изкуствата (РАБИЗ).

През 1965 г. е проведен конгрес, наречен „учредителен” – Съюзът на артистите в България се преобразува в творчески профсъюз. За негов Председател е избран Мирослав Миндов. Той ръководи Съюза до 1968 г., когато на пленум на САБ за Председател е избрана Ружа Делчева.
1970 е годината на втория конгрес на САБ, който избира Любомир Кабакчиев за Председател. Той е преизбиран за Председател и на следващите конгреси – третия (1973 г.), четвъртия (1977 г.), петия (1982 г.) и остава такъв до смъртта си (1986 г.). Тогава той е заместен от Цветана Манева в качеството ѝ на Заместник-председател.

Шестият конгрес (1989 г.) избира за Председател Ванча Дойчева, която изпълнява длъжността още от 1987 г.

След демократичните промени в България през 1990 г. е проведен извънреден конгрес и за Председател е избран Стефан Илиев. Взема се решение конгресите да се наричат „национални конференции” и да се провеждат на всеки две години. На извънредния конгрес е приета и структура на Съюза, предполагаща обединение в професионални гилдии и съюзни дружества. Приет е Устав на Съюза, който е изменен и допълнен на националните конференции на САБ през 1992 и 1994 г. На тях за Председател е преизбиран Стефан Илиев, който управлява в продължение на 15 години.
На 20 юни 2005 г. е проведено Общо събрание, на което за Председател на САБ е избран Христо Мутафчиев.

Днес САБ е авторитетна организация, която продължава да работи за постигане на целите и идеите на регистрирания в съда през 1921 г. Съюз на българските артисти. Този факт ни дава самочувствие, но и предполага нашата голяма отговорност пред историята на българския театър.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ

ТАЧО ТАНЕВ
(13. Х. 1882, с. Малко Търново, Чирпанско – 23. VI. 1962, Бургас)
АКТЬОР И РЕЖИСЬОР

Постъпва като любител в драматическата трупа на „Сълза и смях“ (1898), а по-късно в Пловдивската театрална трупа (1902-05), където играе и рисува декори. От 1906 до 1922 играе в Народния театър с прекъсвания, където дебютира в ролята на Феликс Франк („Справедливост“ – О. Ернст). Специализира в Мюнхен в „Художествения театър“ на Макс Райнхард (1908) и в Берлин (1918-1919) при Л. Йеснер в Дойчес театър и в неговия филиал Шилер театър. През 1912 г. е организатор и художествен ръководител на ДТ – Пловдив. Участва във военно фронтови театри (1912-18). Ирае в театър „Борба“ и цирк-театър „България. Директор-режисьор е на ДТ- Плевен (1926-27), на ДТ – Пловдив (1922, 1927-32), където по-късно се връща като главен режисьор (1945-48, 1951-52) и на ДТ – Русе (1937-43). Работи като режисьор в театър „Одеон“ – София (1936-37), в Южнобългарския театър (1944-45) и в ДТ – Бургас (1932-34, 1948-54). Той е първият председател на Съюза на българските артисти (1921).
По-важни негови театрални роли са: Милко („Иванко“ – В. Друмев), Борислав („Борислав“ – Ив. Вазов), Антонио („Венецианския търговец“ – У. Шекспир), Флоридо („Слуга на двама господари“ – К. Голдони), Кин („Кин“ – Ал. Дюма-баща), Хелмер („Нора“ – Х. Ибсен), Хайнрих („Потъналата камбана“ – Г. Хауптман), Макс фон Вендловски, Роберт Хайнике („Родина“, „Чест“ – Х. Зудерман), Гвидо („Монна Ванна“ – М. Метерлинк), Робърт Чилтърн („Идеалният мъж“ – О. Уайлд), Хлестаков („Ревизор“ – Н. Гогол), Кречински („Сватбата на Кречински“ – А. Сухово-Кобилин), Жадов, Борис Григорович („Доходно място“, „Буря“ – А. Островски), Жорж („Картоиграчите“ – Ф. Достоевски), Борис Алексеевич („Лудетина“ – В. Крилов), Нил, Сатин („Еснафи“, „На дъното“ – М. Горки) и др.

Поставя пиесите: „Хъшове“ – Ив. Вазов, „Майстори“ – Р. Стоянов, „Златната мина“, „Вражалец“ – Ст. Л. Костов, „Люти клетви“ – Ст. Савов, „Коварство и любов“ – Ф. Шилер, „Потъналата камбана“, „Елга“ – Г. Хауптман, „Инспекторът дошъл“, „Опасният завой“ – Д. Пристли, „От ума си тегли“ – А. Грибоедов, „Еснафи“, Деца на слънцето“, „Врагове“, „На дъното“, „Васа Железнова“ – М. Горки, „Тоз, който получава плесници“ – Л. Андреев, „Руски хора“, „Чакат ме от Таймир“ – К.Симонов и др.

Като гост-режисьор поставя „Кара Танас“ – М. Горки в Перник, „Ученикът на дявола“ – Б. Шоу в Хасково, „На дъното“ – М. Горки в Асеновград и др.
Превежда пиеси. Автор е на мемоари, на статии по театрални въпроси и на комедията „Празник на душата“, поставена от него в Народния театър през 1921 г.

КРЪСТЬО САРАФОВ
(6. ІV.1876, с. Илинден, Гоцеделчевско – 27. VIII. 1952, София)
АКТЬОР И РЕЖИСЬОР

Учи в Сяр, Солун и София. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа“ – Т. Хаджистанчев) в театър „Зора“ на Б. Пожаров (1891). През 1895 спечелва конкурса за стипендианти по драматическо изкуство и заминава да учи в Русия. Завършва Петербургското императорско театрално училище при А. П. Ленски и В. Н. Давидов (1899). Дебютира в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева“ – А. Н. Островски) в театър „Сълза и смях“ (1899). Играе в „Сълза и смях“ и в Народен театър с прекъсвания (1899-52), където е актьор и главен режисьор (1915-20). През 1905 заедно с Ат. Кирчев, Хр. Ганчев, А. Будевска, Ст. Бъчваров и др. основава пътуващия „Свободен театър“. Основател и директор на оперетния театър „Ренесанс“ (1919), актьор и режисьор в Русенския общински театър (1923-25), директор на Общинския театър в Бургас (1932-34), актьор във Варненския общински театър (1935-36), Пловдивския народен театър (1937-38). Гастролира в Белградския народен театър (1936-37), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937). Предсесател на Съюза на драматическите и оперни артисти. (1924-25).

Сред театралните му роли са: Боби („Лудетина“ – В. Крилов), Фигаро, граф Алмавива („Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“ – П. Бомарше), Дамис, Клеант, Валер, Алцест („Тартюф“, „Въображаемият болен“, „Скъперникът“, „Мизантроп“ – Ж. Б. Молиер), Вили Яников („Краят на Содом“ – X. Зудерман), Йоханес, Хеншел („Самотни хора“, „Коларят Хеншел“ – Г. Хауптман), рман („Дамата с камелиите“ – А. Дюмасин), Фриц („Забава“ – А. Шницлер), Ханс („Младост“ – М. Халбе), Барон фон Шметау („Морал“ – Л. Тома), Йоханес Росмер („Росмерсхолм“ – X. Ибсен), Георг Сабо, Дяволът („Приказка за вълка“, „Дяволът“ – Ф. Молнар), Курт („Мъртвешки танц“ – А. Стриндберг), Пер Баст („В ноктите на живота“ – К. Хамсун), Сирано („Сирано дьо Бержерак“ – Е. Ростан), Дантон („Смъртта на Дантон“ – Г. Бюхнер), Антон Малцер („Добре скроеният фрак“ – Г. Дрегели), А Жадов („Доходно място“ – А. Н. Островски), Кочкарьов („Женитба“ – Н. В. Гогол), Княз Мишкин („Идиот“ – по Ф. М. Достоевски), Федя Протасов и Никита („Живият труп“, „Силата на мрака“ – Л. Н. Толстой), Войницки, Тригорин, Петя Трофимов, Андрей Прозоров („Вуйчо Ваньо“, „Чайка“, „Вишнева градина“, „Три сестри“ – А. П. Чехов), Нил, Васка Пепел и Баронът („Еснафи“, „На дъното“ – М. Горки), Ганчо Куката, Христо, Никола, Змеят („Първите“, „Зидари“, „Невяста Боряна“, „Змейова сватба“ – П. Ю. Тодоров), Цар Петър („Иванко“ – В. Друмев), Чудомир, Данаил („В полите на Витоша“, „Когато гръм удари“ – П. К. Яворов),). След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов: Сър Тоби Белч, Фалстаф, Дъно („Дванайста нощ“, „Хенрих IV“ и „Сън в лятна нощ“ – У. Шекспир), Фрейзер („Потоп“ – X. Бергер), Цар Фьодор („Цар Фьо-дор Йоанович“ – А. К. Толстой), Големанов („Големанов“ – Ст. Л. Костов), Градоначалникът („Ревизор“ – Н. В. Гогол), Куцар („Албена“ – Й. Йовков), Волпоне („Волпоне“ – Б. Джонсън), Фамусов („От ума си тегли“ – А. С. Грибоедов), Цезар („Мариус“ – М. Паньол), Порфирий Петрович („Престъпление и наказание“ – по Ф. М. Достоевски), Агатон („Опечалена фамилия“ – Бр. Нушич), Генерал Печенегов („Врагове“ – М. Горки), Тартюф („Тартюф“ – Ж. Б. Молиер) и др. С други режисьори в Народен театър създава: Арган („Мнимият болен“ – Ж. Б. Молиер), Матиас Клаузен („Пред залез слънце“ – Г. Хауптман), Карл Кни („Катерина Кни“ – К. Цукмайер), Лорд Мелбърн („Младите години на една кралица“ – С. Вара), Чорбаджи Петко („Първите“ – П. Ю. Тодоров), Сава Попович („Когато гръм удари“ – П. К. Яворов). Сред последните му роли са: Чорбаджи Гено („Бащи и синове“ – Вл. Полянов), Акад. Окайомов („Машенка“ – А. Н. Афиногенов), Егор („Егор Буличов и другите“ – М. Горки) и др.

Постановки: „Добре скроеният фрак“ – Г. Дрегели, „Сирена“ – Й. Щолба, „Пленникът от Трикери“ – К. Мутафов, „Приказка за вълка“ и „Дяволът“ – Ф. Молнар, „Магда“ – Е. Марс, „Морал“ – Л. Тома, „Трибунът“ – П. Бурже, „Кендида“ – Дж. Б. Шоу, „Далила“ – Вл. Мусаков, „Сирано дьо Бержерак“ – Е. Ростан, „Смъртта на Дантон“ – Г. Бюхнер (съвместно със Ст. Киров) и др. От 1951 ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) носи неговото име.

ВАСИЛ КИРКОВ
(15.V.1870, Карлово-28.ХІ.1931, София)
АКТЬОР

Един от пионерите на българския професионален театър. Постъпва в организираната от К. Сапунов кратковременна театрална трупа (1886), в Пловдивската любителска театрална трупа (1887) и участва в гастрола, довел до създаването на театър „Основа“ в София (1888-90). Преминава в състава на Драматическото отделение към Столичната драматично-оперна трупа (1890-92). Посещава като специализант театралната школа на М. Ото във Виена (1893). Работи в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър (1894-1926). Посещава театрите в Белград, Загреб и Виена (1904), Берлин и Париж (1912). Освободен от състава на Народния театър гастролира в Плевенския градски театър (1927-28). Председател на Съюза на българските артисти (1925-29).

Сред театралните му роли са: Фердинанд, Карл Моор, Роберт Дъдли („Коварство и любов“, „Разбойници“, „Мария Стюарт“ – Фр. Шилер), Хамлет, Касио, Басанио, Брут („Хамлет“, „Отело“, „Венецианският търговец“, „Юлий Цезар“ – У. Шекспир), Валер, Клеант („Тартюф“, „Скъперникът“ – Ж. Б. Молиер), Граф Алмавива („Севилският бръснар“ – П. Бомарше), Християн („Сирано дьо Бержерак“ – Е. Ростан), Д-р Вайс, Роберт Хайнеке („Краят на Содом“, „Чест“ – X. Зудерман), Освалд, Джон Боркман („Призраци“, „Джон Габриел Боркман“ – X. Ибсен), Свети Антоний, Гвидо Колона („Чудото на свети Антоний“, „Монна Ванна“ – М. Метерлинк), Йоан („Саломе“ – О. Уайлд), Флеминг („Педагозите“ – О. Ернст), Ханс („Дяволът“ – Ф. Молнар), Докторът („Съдия сам на себе си“ – Т. Ритнер), Граф Роквил („Съвест“ – П. Бурже и С. Басе), Марсел Армори („Неразумната дева“ – А. Батай), Хлестаков („Ревизор“ – Н. В. Гогол), Кречински („Сватбата на Кречински“ – А. В. Сухово-Кобилин), Нил, Васка Пепел („Еснафи“, „На дъното“ – М. Горки), Княз Мишкин („Идиот“ – по Ф. М. Достоевски), Княз Нехлюдов („Възкресение“ – по Л. Н. Толстой), Д-р Астров, Гаев, Вершинин („Вуйчо Ваньо“, „Вишнева градина“, „Три сестри“ – А. П. Чехов), Иванко („Иванко“ – В. Друмев), Бръчков, Никола Балтов, Гаврил, Иван Александър („Хъшове“, „Службогонци“, „Борислав“, „Към пропаст“ – Ив. Вазов), Жельо, Майстор Никола („Вампир“, „Над безкръстни гробове“ – А. Страшимиров), Христофоров („В полите на Витоша“ – П. К. Яворов), Боян („Боян Магесникът“ – К. Христов), Иуда, Венко („Иуда“, „Пленникът от Трикери“ – К. Мутафов), Пигмалион („Когато боговете се смеят“ – С. Михайловски) и др.

Постановки: „Скапенови дяволии“, „Тартюф“ – Ж. Б. Молиер, „Призраци“ – X. Ибсен, „Боян Магесникът“ (съвместно с Ив. Попов) – К. Христов, „Съвест“ – П. Бурже и С. Басе, „Коварство и любов“ – Фр. Шилер и др.

ГЕОРГИ СТАМАТОВ
(1. I. 1893, Ст. Загора – 10. VIII. 1965, София)
АКТЬОР, РЕЖИСЬОР И ПЕДАГОГ

Следва право в Софийския университет. Участва в любителски представления още като ученик. През 1912 влиза в състава на „Съвременен театър“ на М. Икономов. След успешно издържан изпит през 1914 дебютира в ролята на Странен господин („Сирена“ – Й. Щолба) в Народния театър в София, където с прекъсвания е артист до 1964. На няколко пъти е уволняван от театъра. Работи като режисьор и директор в театрите в Русе (1929-30), Пловдив (1935-36), Пазарджик (1953-59). Председател на Съюза на българските артисти (1929-32). През 1944-45 ръководи дейността на фронтови театър. Заедно с М. Попова е основател на драматичния състав на ансамбъл „Маяковски“. Ръводи театъра при Централния съвет на профсъюзите и двегодишна театрална школа към театъра. Преподава в Държавната театрална школа. С. е сред основателите на Държавното висше театрално училище (ДВТУ) в София (сега НАТФИЗ) през 1948. Професор от 1948.

Ярки негови превъплъщения в пиеси от българската драматургия са Иванко („Иванко“ – В. Друмев), Иван Александър („Към пропаст“ – Ив. Вазов), Горан, Тотю („Халосник“, „Под старото небе“ – Ц. Церковски), Найден („Майстори“ – Р. Стоянов), Нягул, Рали („Албена“, „Боряна“ – Й. Йовков), Пройчо („Тъмни души“ – Д. Немиров), Николаки бей („Пред изгрев“ – Ст. Савов), Дамян Делибоев („Усилни години“ – К. Зидаров) и др. Значителни негови постижения са ролите от заподноевропейската драматургия: Крал Лир, Отело („Крал Лир“, „Отело“ – У. Шекспир), Клеант, Тартюф („Тартюф“ – Молиер), Вурм, Херман, Вилхелм Тел („Коварство и любов“, „Разбойници“, „Вилхелм Тел“ – Фр. Шилер), Камил де Мулен („Смъртта на Дантона“ – Г. Бюхнер), Нилс Люке, Алмерс („Фру Ингер от Естрот“, „Малкият Ейолф“ – Х. Ибсен), Макс фон Вандловски („Родина“ – Х. Зудерман), Гвидо Барди, Робърт Чилтърн („Флорентийска нощ“, „Идеалният мъж“ – О. Уайлд), Юджин Мерчбенкс („Кендида“ – Б. Шоу), Княз Метерних („Орлето“ – Е. Ростан), Адолф („Опиянение“ – А. Стриндберг), Дяволът, Лилиом („Дяволът“, „Лилиом“ – Ф. Молнар) и др. Всред по-известните образи от руската класика са Нелкин („Сватбата на Кречински“ – А. Сухово-Кобилин), Генади Нещастиев („Лес“ – А. Островски), Сатин, Сергей Железнов („На дъното“, „Васа Железнова“ – М. Горки) и др. Всред ролите му са Йозеф Кантор („Кралят на Бетайново“ – И. Цанкар), Вершинин („Брониран влак 14-69“ – Вс. Иванов), Берсенев („Разлом“ – Б. Лавренев), Наци („Господа Глембаеви“ – М. Кърлежа) и др.

По-важни негови постановки като режисьор са: „Хамлет“ – У. Шекспир, „Света Йоанна“ – Б. Шоу, „Коварство и любов“ – Фр. Шилер, „Шест лица търсят своя автор“ – Л. Пирандело, „Арлезианката“ – А. Доде, „Шанхай“ – Д. Колтън, „Съпругът на госпожицата“ – Г. Дрегели, „Женитбата на Белугина“ – А. Н. Островски, „Ревизор“ – Н. В. Гогол, „Иванко“ – В. Друмев, „Боян Магесникът“ – К. Христов, „Големанов“ – Ст. Л. Костов, „Оптимистическа трагедия“ – Вс. Вишневски и др.

Стаматов е рецитатор. Участва в радиотеатъра. Превежда пиеси, поставяни в Народния театър.

ВЛАДИМИР ТЕНЕВ
(10.VІ882, София – 7.V.1968, София)
АКТЬОР, РЕЖИСЬОР, ТЕАТРАЛЕН ДЕЕЦ

Учи в Духовната семинария в Одеса, в Държавното рисувално училище в София и в Морското училище в Одеса. Завършва театрална школа при М. Димитриевич в Загреб (1903-04). Специализира актьорско майсторство в МХТ (1910-11), посещава Виена
(1911), където се запознава с изкуството на „Бургтеатър“. Дебютира в ролята на Свистунов („Ревизор“ – Н. В. Гогол) в Народния театър (1904). Работи в Народния театър (1904-09, 1923-24, 1925-68, директор – (1939-41), пътуващ театър „Смях и сълзи“ (1909-10), Нов народен театър (1911), Пловдивски общински театър (1912-14). Основоположник, актьор, режисьор и директор в ДТ – Русе (1914-22), актьор в „Свободен театър“ на П. К. Стойчев (1922-23). Председател на Съюза на българските артисти (1932-35, 1938-42). По-важни роли в театъра: Лоренцо („Венецианският търговец“ – У Шекспир), Оргон („Тартюф“ – Ж. Б. Молиер), Милер („Коварство и любов“ – Фр. Шилер), Гюстав („Дамата с камелиите“ – Ал. Дюма-син), Фигаро („Сватбата на Фигаро“ – П. Бомарше), Марека („Добрите приятели“ – В. Сарду), Велцел („Тъкачите“ -Г. Хауптман), Жадов („Доходно място – А. Н. Островски), Мармеладов („Престъпление и наказание“ – по Ф. М. Достоевски), Лука („На дъното“ – М. Горки), Милко, Асен („Иванко“ – В. Друмев), Хаджи Андрей („Първите“ – П. Ю. Тодоров), Златил („Боряна“ – Й. Йовков), Дойчин Радионов („Царска милост“ – К. Зидаров), и др.

Постановки: „Коварство и любов“ и „Заговорът на Фиеско“ – Фр. Шилер, „ „Добрите приятели“ – В. Сарду, „Севилският бръснар“ – П. Бомарше, „Пред залез слънце“ – Г. Хауптман, „Инспекторът дошъл“ – Дж. Пристли, „Доходно място“ и „Лес“ – А. Н. Островски, „Женитба“ – Н. В. Гогол, „Възкресение“ – по Л. Н. Толстой, Братя Карамазови“ – по Ф. М. Достоевски, „Иванко“ – В. Друмев, Към пропаст“ – Ив. Вазов и др. Автор на статии по театрални проблеми.

СТЕФАН КИРОВ
(3.І.1883, Сливен -30.ІХ.1941, София)
АКТЬОР, РЕЖИСЬОР, ТЕАТРАЛЕН ДЕЕЦ

Учи в Москва в театралната студия на МХТ под ръководството на К. Станиславски и Вл. Немирович-Данченко (1904-09). Привлечен е за помощник-режисьор в театъра на В. Комисаржевска, с чиято трупа обикаля Германия, Полша, Франция и Америка (1909). На софийска сцена дебютира в ролята на Контофре („Борислав“ -Ив. Вазов) в Народен театър, където работи (1909-23, 1934-41). Режисьор на „Български художествен театър“ – София (1925), директор-режисьор на Русенски общински театър (1925-27). Основава първия общински театър в Сливен (1928), създава Бургаския драматичен театър (1929). Директор-режисьор на Пловдивски общински театър (1932—34). Основател на Дом на изкуството и печата (1920). Председател на Съюза на българските артисти (1935-37), организатор на Пенсионния фонд на артистите.

Сред театралните му роли са: Лоренцо, Лученцо, Парис („Венецианският търговец“, „Укротяване на опърничавата“, „Ромео и Жулиета“ – У. Шекспир), Дамис („Тартюф“ – Ж. Б. Молиер), Бабутрен („Мадам Сан Жен“ – В. Сарду), Сен Жуст („Смъртта на Дантон“ – Г. Бюхнер), Юсов, Петър, Кулигин („Доходно място“, „Лес“, „Буря“ – А. Н. Островски), Ферапонт („Три сестри“ -А. П. Чехов), Васка Пепел („На дъното“ – М. Горки) и др.
Постановки: „Тебеширеният кръг“ – Клабунд, „Червената мелница“ – Ф. Молнар, „Свети, но не сгрява“ – А. Н. Островски, „Кройцерова соната“ – по Л. Н. Толстой, „Престъпление и наказание“ – по Ф. М. Достоевски, „Камо грядеши“ – по X. Сенкевич „Самодива“ – П. Ю. Тодоров, „Юда“ – К. Мутафов и др.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ
(15. VIII. 1892, Чирпан – 15.1V.1967, София)
АКТЬОР, ТЕАТРАЛЕН ДЕЕЦ

Започва артистичната си дейност в Пловдив (1911). Работи в театрите на Бургас, Варна, Русе и др. Работи като директор и режисьор на Бургаския театър (1939^41), Варненския театър (1941-42), Пловдивския театър (1944-45), Народен театър „Ив. Вазов“ (1945-67, директор 1945-47). Един от инициаторите за създаването на Съюза на артистите и театралните служители в България (1919), негов председател (1945-65).
Сред театралните му роли са: Пехлеванов („Брониран влак 14-69″ – В. Иванов), Чорбаджи Йордан („Под игото“ – по Ив. Вазов), Големанов („Големанов“ – Ст. Л. Костов), Златил („Боряна“ – Й. Йовков), Юрталана („Снаха“ – по Г. Караславов), Дойчин Радионов („Царска милост“ – К. Зидаров) и др. Има участия в киното.

МИРОСЛАВ МИНДОВ
(7. VIII. 1924, Ямбол – 21. XII. 2018, София )
АКТЬОР, РЕЖИСЬОР

Завършва актьорско майсторство при Кр. Мирски в ДТШ (1947). Специализира актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър, Лондон (1969). В Народния театър работи от 1947-1970 и 1973-1978г. Директор на Народния театър – 1966-1967г. Директор на Държавен сатиричен театър – 1970-1973г. Директор на Държавен театър-Благоевград – 1978-1980г. Председател на Съюза на артисите в България – 1965-1968г. Председател на Съвета за култура-София – 1973-1975г.

Художествен ръководител на Детски музикален „Пиколо” театър – 1989-2005г. Дългогодишен артист в Радиотеатър-София. Лауреат на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев” – 1947г.

Роли в Народния театър: Лизандър („Сън в лятна нощ”), Соколов, Владиков („Под игото”, „Хъшове”) Марин Великов („Любов”), Хомотов („Огнен мост”), Петър („Гераците”), Петър („Иванко”), Елисатов („Любов Яровая”), Сестрорецки („Трета патетична”), Пьотр („Майка на своите деца”), Иполит („Трета патетична”), Раксин („Иван Шишман”), Войнов, Миладин („Прокурорът”), Калоян („Калоян”), Раненият („Съвест”) и други.
Постановки: „Училище за жени”, „Индианци”, „Радиация”, „Въпрос на принцип”, „Калоян”, „Страници от миналото” и други.
Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.

Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика” – съвременни български автори, „Сонети” – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.
Участия в киното и телевизията.

РУЖА ДЕЛЧЕВА
(2. VIII. 1915, Ст. Загора – 25.XI.2002, София)
АКТРИСА

Учи актьорско майсторство в ДТШ при Народния театър (1935-37), специализира в Германия (1941-44). Работи в Народния театър (1938, 1944-89). Председател на Съюза на артистите в България (1968-70).

Роли в театъра: Рут, Ана Кристоферсън („Отвъд хоризонта“, „Ана Кристи“ – Ю. О’Нийл), Йен Видинг („Може би поет“ – Р. Юсефсон), Регина („Лисичета“ – Л. Хелман), Жужа Бозине („Изпитание“ – Е. Урбан), Беатриче („Херцогинята на Падуа“ – О. Уайлд), София („От ума си тегли“ – А. С. Грибоедов), Аксюша, Глафира („Лес“, „Вълци и овце“ – А. Н. Островски), Мария Александровна („Сънят на вуйчо“ – по Ф. М. Достоевски), Маша („Три сестри“ – А. П. Чехов), Мелания, Варвара Михайловна („Егор Буличов и другите“, „Дачници“ – М. Горки), Лида („Платон Кречет“ – А. Е. Корнейчук), Екатерина Ивановна („Майка на своите деца“ – А. Н. Афиногенов), Любов Яровая („Любов Яровая“ – К. Треньов), Елена Карповна, Ана („Далечен път“, „Дванайсетият час“ – А. Н. Арбузов), Ирина Гриньова („Московски характер“ – А. В. Софронов), Сабурова („Единственият свидетел“ – А. С. Тур и П. Л. Тур), Майката („Фантазиите на Фаряти-ев“ – А. Соколова), Демидевна („Нашествие“ – Л. Леонов), Саша („Дъщерите на Ефремов“ – Ст. Савов), Рада („Под игото“ – по Ив. Вазов), Костанда („Свекърва“ – А. Страшимиров), Неда („Призори“ – от Сл. Красински), Вера, Гертруда Пфафенбергер („Борбата продължава“, „Първият удар“ – Кр. Кюлявков), Димитрина Григорова („Голямото завръщане“ – Ив. Радоев), Петрана Горанова („Пътуване до истината“ – Л. Стрелков), Дена („За честта на пагона“ – К. Зидаров) и др. Има участия в киното и телевизията.

ЛЮБОМИР КАБАКЧИЕВ
(1.ХИ.1925, Казанлък – 11 .VIII. 1986, София)
АКТЬОР, ТЕАТРАЛЕН ПЕДАГОГ

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1950) и актьорско майсторство при проф. Кр. Мирски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1953). Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета“ – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи от 1953 до 1986. Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971-86). Председател на Съюза на артистите в България (1970-86).

Роли в театъра: Маркиз Поза („Дон Карлос“ – Фр. Шилер), Мелузов („Таланти и поклонници“ -А. Н. Островски), Сергей Чагин („Майка на своите деца“ – А. Н. Афиногенов), Христофоров („В полите на Витоша“ – П. К. Яворов), Тезей, Кларънс („Сън в лятна нощ“, „Ричард III“ – У. Шекспир), Швайцерказ („Майка Кураж и нейните деца“ – Б. Брехт), Федя Протасов („Живият труп“ – Л. Н. Толстой), Дорн („Чайка“ – А. П. Чехов), Отец Йеротей, Владиков („Под игото“, „Хъшове“ – Ив. Вазов), Лорд Дарлингтън („Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ – О. Уайлд), Иван Карамазов („Братя Карамазови“ – по Ф. М. Достоевски), Уолтър Франц („Цената“ – А. Милър), Естанислао Браво („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов), Нил, Павел Протасов („Еснафи“, „Деца на слънцето“ – М. Горки), Проф. Радев („Тази малка земя“ – Г. Джагаров), Ричард („Всичко в градината“ – Е. Олби), Сергей Голубков („Бяг“ – М. Булгаков), Даскал Киро („Опит за летене“ – Й. Радичков), Майстор Сол-нес („Майстор Солнес“ – X. Ибсен), Турковски („Неочакван гост“ – А. Н. Арбузов), Чмутин („Ретро“ – А. Галин), Капитан Бернардо („Изобретателната влюбена“ – Л. де Вега), Д-р Таланов („Нашествие“ – Л. Леонов) и др. Има участия в телевизията и киното.

ЦВЕТАНА МАНЕВА
(30.1.1944, Пловдив)
АКТРИСА, ТЕАТРАЛЕН ПЕДАГОГ

Завършва актьорско майсторство при проф. М. Бениеш във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1967). Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос“ – Фр. Шилер) в ДТ – Пловдив (1967). Работи в ДТ – Пловдив (1967-79), НДТ „Сълза и смях“ (1979-92), ДТ – Димитровград (1992-93), в ТР „Сфумато“ (1993-99). Преподавател по актьорско майсторство в Театрален департамент към НБУ (1993-95) и в театрален колеж „Л. Гройс“ (1996-2000). Зам.-председател на Съюза на артистите в България и и.д. председател (1986-87), член на британското Шекспирово дружество. Народен представител в НС (1979-90). Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

Роли в театъра: Сима („По пътя“ -В. Розов), Нора, Фру Алвинг („Нора“, „Призраци“ – X. Ибсен), Гитъл Моска („Двама на люлката“ – У Гибсън), Албена („Албена“ – Й. Йовков), Селимена („Мизантроп“ – Ж. Б. Молиер), Джулия, Жулиета, Беатриче („Двамата веронци“, „Ромео и Жулиета“, „Много шум за нищо“ – У Шекспир), Калуша, Марица Ангелова, Жената („Босилек за Драгинко“, „През октомври без теб“, „Нирвана“ – К. Илиев), Медея („Медея“ – Еврипид), Госпожица Юлия („Госпожица Юлия“ – А. Стриндберг), Вирджиния Улф („Кой се страхува от Вирджиния Улф“ – Е. Олби), Бланш („Трамвай „Желание“ – Т. Уилямс), Антигона („Антигона“ – Ж. Ануи), Баба Велика („Падането на Икар“ и „Луда трева“ – ТР „Сфумато“), Нянята Марина („Вуйчо Ваньо“ – ТР „Сфумато“), Жената („Януари“ -Й. Радичков), Женя („А утрините тук са тихи“ -по Б. Василиев), Мод („Харолд и Мод“ – К. Хигинс), Султана („Преспанските камбани“ -по Д. Талев), Персонаж („Монолози за вагината“ – Е. Енслър), Бернарда Алба („Домът на Бернарда Алба” – Ф. Г. Лорка) и др. Има участия в киното и телевизията.

ВАНЧА ДОЙЧЕВА
(23.IV.1942, София – 23.VII.2017, София)
АКТРИСА

Завършва актьорско майсторство при проф. Кр. Мирски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1965). Дебютира в ролята на Ивайла Петринска („Няма сто истини“ – Л. Стрел-ков) в Народен театър „Иван Вазов“ (1966, където работи от 1966. Председател на Съюза на артистите в България (1987-90).
Роли в театъра: Рада и Марийка, Г-жа Трифкович („Под игото“, „Двубой“ – Ив. Вазов), Грушенка, Наташа („Братя Карамазови“, „Унижените и оскърбените“ – по Ф. М. Достоевски), Дездемона („Отело“ – У Шекспир), Инес („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов), Цонка („Казаларската царица“ – по Ив. Вазов), Адела („Домът на Бернарда Алба“ – Ф. Г. Лорка), Елена Николаевна, Елена („Деца на слънцето“, „Чудаци“ – М. Горки), Лизистрата („Лизистрата“ -Аристофан), Наталия Дмитриевна („От ума си тегли“ – А. С. Грибоедов), Доротея („Нож в сърцето“ – Т. Уилямс), Регана, Гертруда („Крал Лир“, „Хамлет“ – У Шекспир), Елена („Троянки“ – Еврипид), Мадам („Спомен за една революция“ – по Бюхнер-Мюлер), Роуз Григс („Есенна градина“ – Л. Хелман), Мег Фоулън („Бившата мис на малкия град“ — М. Макдона) и др. Има участия в телевизията и киното.

СТЕФАН ИЛИЕВ
(25.VІ.1935, Истанбул, Турция – 17. I. 2018, София)
АКТЬОР

Завършва актьорско майсторство при Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1958). Дебютира в ролята на Дженаро („Лукреция Борджия“ – В. Юго) в ДТ – Габрово (1958). Работи в ДТ – Габрово (1958-59), ДТ -Плевен (1959-60), ДТ – Перник (1960-64), НТМ (1964-66), Театър на поезията и естрадата (1966-69), Театър „София“ (1969-90), МГТ „Зад канала“ (от 1990). Председател на САБ (1990-2005).

Роли в театъра: Авакум Захов („Спящата красавица“ – А. Гуляшки), Херцогът („Скъперникът рицар“ – А. С. Пушкин), Поручикът („Поручикът и Марютка“‘-Б. А. Лавреньов), Браун („Опера за три гроша“ – Б. Брехт), Гьоринг („Червено и кафяво“ – Ив. Радоев), Вершинин („Три сестри“ – А. П. Чехов), Сър Оливер („Училище за сплетни“ – Р. Шеридан), Г-н Смит („Плешивата певица“ – Й. Йонеско) и др. Има участия в киното и телевизията.

ХРИСТО МУТАФЧИЕВ
(04.ІV.1969, Карлово)
АКТЬОР

Завършва актьорско майсторство в класа на проф.Надежда Сейкова и проф. Илия Добрев – НАТФИЗ „Кр.Сарафов”. Работи в ДТ „Н.О.Масалитинов”-Пловдив (1994-95). От 1995 работи в Малък градски театър „Зад канала”. Председател на САБ от 2005 г.

Роли в театъра: Морячето в „Коледна приказка“ от Чарлз Дикенз, Дон Бъкър в „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш, Виктор в „Когато гръм удари“ от Пею Яворов, Чайката Джонатан в „Чайка на име Джонатан Ливингстън“, Джон в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямз, Петраки Глухонемия в „Суматоха“ от Йордан Радичков, Кросното в „Сън в лятна нощ“ по Шекспир, Гендов в „Морската болест“ от Ст.Л.Костов, Станчо Дерибея в „Хъшове“, Ефрейтор, сержант, гробар, старец в „Цезарово сечение“ от Дарио Фо, Макс в „Макс и Мориц“, Ромео в „Ромео и Жулиета”, Момчето в „Таня, Таня“ от Оля Мухина, Виктор в „Пансион за кучета“, Лудия на селото в „Славейковци“ по Петко и Пенчо Славейкови, Калоджеро ди Спелта в „Голямата магия“, Михаил Андреевич Афремов, Гений, Лице от моста в „Живият труп“, Алберт в „Страданията на младия Вертер“, Пратеник на Бога в „Коронацията“ от Етиен Рободенго, Амфореас в „Борци“ от Стратис Карас, Арзухалов, Теляк в банята, Монахиня в болницата, Алпинист,спускащ се от Черни връх, Стрелочник на гара Шумен, Чайка и Келнер в кафенето пред Народния театър в „Казаларската царица“, Шефа на колумбийската мафия в „Любов в Мадагаскар“, Карл фон Мор в „Разбойници“, Куцльото в „Куцльото от забутания остров“, Харолд в „Харолд и Мод“, Йохан Герхард Милтенбергер в „Хубавата Клара“, Ерик в „Охранители“, Лафарж в „Поручик Бенц“, Деметрий в „Тит“, Хелм в „Господин Паул“, Големанов в „Големанов“, Агатон Агасич в „Опечалена фамилия“, Стамболов в „Духът на поета“, Емил в „За теб“ и др.

Има многобройни участия в кино и телевизионни продукции, телевизионни реклами, музикални клипове. Носител на Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие. Носител е на множество награди и отличия в сферата на театъра и киното.