100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

документален филм за Съюза на артистите в България

,,Бях много малък на 8 години, когато имаше едно събрание в цирк България, по време на което се взе решение, че всички циркови артисти трябва, независимо от възрастта си, да бъдат членове на Съюза на артистите, тъй като това е нашият синдикат. А детският труд тогава не беше много закрилян, и Съюзът на артистите се явяваше нашият закрилник. И тогава на това събрание, датата е 1 април 1950 г., ме приеха като член на Съюза на артистите. Колкото е моят стаж в цирка, толкова е и моето членство в Съюза на артистите в България.“ – споделя един от най-дългогодишните членове на САБ – акад. Александър Балкански. Думите са изречени в документалния филм ,,100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО“, който Българската национална телевизия ще излъчи на 30 декември от 22:00 ч. по повод юбилея на САБ.

XV редовен конгрес на артистите в България 1936 г.

Филмът събира мненията на различни поколения творци и изследователи като проф. д.изк. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Цветана Манева, Любомир Бъчваров, Любомир Савов – председател на Гилдията на музикалните артисти, Галина Савова – председател на Гилдията на Творците от кукленото изкуство, Венцислава Асенова – председател на Дружеството на САБ в Столичния куклен театър, както и младите актьори Боян Арсов, Елена Василева, Християна Стоименова, които обобщават изминалите 100 години за организацията, а заедно с това разкриват и някои любопитни подробности от историята, останали неизвестни в годините.

,,Бих искал да благодаря на целия екип, който подготви този филм, както и на всички партньори, които го подкрепиха! Изразявам своите специални благодарности към Българската национална телевизия и Българската национална филмотека, които предоставиха изключително ценни и редки кадри от своите архиви, в които са съхранени важни моменти, свързани с развитието на нашата организация!“ – споделя настоящият председател на САБ Христо Мутафчиев, който също участва в продукцията.

,,Сто години за една такава организация са наистина една сериозна възраст. Защото големите международни театрални организации като Международната федерация на актьорите ФИА, на която Съюзът на артистите е член, Международният театрален институт, Международната асоциация на театралните критици – всички тези организации се появяват след Втората световна война и са в някакъв смисъл едни от най-стабилните и най-устойчивите, дългопросъществували международни асоциации в сферата на театъра. И всъщност се оказва, че Съюзът на артистите е по-голям на възраст от тях. Някои историците дори отбелязват, че за известно време Съюзът на артистите в България играе почти ролята на Министерство на просвещението, т.е. той още от самото си начало се превръща в една много активна организация, която се грижи за професионалното представителство на хората, занимаващи се с театър.“ – споделя друг от участниците във филма – доц. Асен Терзиев – театровед.

САБ 1982, V конгрес, Деловият президиум на конгреса

В своята гледна точка пък актрисата Цветана Манева, която е била председател на организацията през 1986/87 г., споделя че основната задача на Съюза на артистите трябва да бъде стимулиране на всички, които вършат работата си по театрите да отдават енергия, която да генерира сили, стремеж за опониране и т.н. ,,Трябва да имаме тази енергия и желание да се върви напред. А, за да се върви напред, трябва да се променя всичко, което е старо и което ни задържа да стоим на едно място. Никога назад.“ – допълва още актрисата.

САБ 1982, V конгрес, актрисата Цветана Манева

Режисьор на филма е Николай Василев, а сценарият и интервютата са дело на Теа Денолюбова. В екипа се включват още Тинка Николова, Велислава Смилянова, Илко Ганев, Силвия Шекилова, Нина Антова, Валери Кръстев, Илияна Манолова и Васил Андреев от страна на САБ, а продуцент от страна на БНТ е Анна Ангелова. Във филма е използвана музика на композитора Милен Апостолов, носител на наградата ИКАР 2020. Продукцията се реализира с подкрепата на Националния фонд ,,Култура“, Министерството на културата, Министерството на туризма, Фабрика Ден и Нощ ООД, NESCAFÉ® Dolce Gusto, а част от архивните кадри са обработени с подкрепата на Lenovo България.

САБ 1982, V конгрес, артисти по време на заключителния коктейл

,,Според мен съзнанието за обща мисия, която имат всчики гилдии обединява техните стремежи да защитят своите професионални интереси в една организация и за разлика от други организации, Съюзът на артистите не се разпадна. Нещо повече, той успя да стъпи на краката си и да бъде много достоен партньор в диалога с Министерството на културата и общините, а ако трябва да бъде и опонент, понякога това се налага. И това като че ли подрежда ценностите. Струва ми се, че тези изминали 30 години след 1989 г. показаха, че Съюзът може да функционира като една организация, която наистина има своето място в съвременния културен живот.“ – обобщава театроведът и театралният изследовател проф. д.изк. Николай Йорданов.