Трима са носителите на специалните награди ИКАР 2022

Тази година трима са носителите на специалните награди ИКАР 2022. За Чест и достойнство наградата се присъжда на актьора Симеон Алексиев, за Изключителен принос към музиката по предложение на Гилдията на музикалните артисти се присъжда на певицата Мими Николова, а за Изключителен принос към българския театър наградата се присъжда на режисьора Асен Шопов.

Симеон Алексиев завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” през 1979 г. в класа на проф. Елка Михайлова. През същата година постъпва в Пловдивския театър. Изиграл е над 90 роли, по-значими от които: Жадов  в „Доходно място”, режисьор Николай Ламбрев, Лопахин във „Вишнева градина” , режисьор Любиша Георгиевски, Анастасий в „Сън”, режисьор Симеон Димитров, Димитър Общи в „Тайната вечеря на Дякона Левски”, режисьор Асен Шопов, Оберон  в „Сън в лятна нощ”, режисьор Петър Кауков, Филоктет във „Филоктет”, режисьор Борислав Чакринов, Сценарист в „Истанбулска история”, режисьор Пламен Панев, Витанов в „Когато гръм удари”, режисьор Стайко Мурджев, Куцар в „Албена”, режисьор Пламен Панев и много други.

Мими Николова е откритие на композитора Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13“. Преди това тя пее в хор „Бодра смяна“ и хора на Софийските девойки. От началото на 1960-те до средата на 1970-те години певицата е в творческо сътрудничество с музиканта Иван Стайков, който е автор на музиката, аранжиментите и на някои от текстовете на една значителна част от песенния ѝ репертоар. Сред най-известните са: „Синьо“ (1962), „Минути“ (1963), „Мостчето на влюбените“ (1963), „Вървим по улицата двама“ (1963), „Първата среща“ (1963), „Самотно дърво“ (1966), „Всяко лято“ (1966), „Защо стана така“ (1968), „Завинаги“ (1969), „Горчиво откровение“ (1970) и много други.

Певицата се представя успешно с песни на Иван Стайков на фестивалите в СопотПолша (1967), СплитЮгославия (1969), Варадеро – КубаТокиоЯпония (1977).

С името на Мими Николова се свързва началото на фестивала „Златният Орфей“ от 1965 г., когато в нейно изпълнение песента „Калиакра“ на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева печели първа награда.

Мими Николова е една от първите български певици, която изпълнява джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“ и на „Джаз фокус ’65“. През 1978 г. се представя с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от биг бенд „Габрово“ с диригент Манол Цоков.

През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.

Асен Шопов е роден в БрестовицаПловдивска област на 16 февруари 1933 г. През 1956 г. завършва актьорско майсторство, а през 1962 г. режисура при проф. Моис Бениеш във ВИТИЗ. През същата година дебютира на сцената на Драматичния театър в Димитровград с постановката „И утре е ден“ на Георги Джагаров. Актьор е в Драматичен театър – Сливен и Държавен сатиричен театър. Последователно е режисьор е в Драматичните театри в Димитровград, Хасково,Театър Българска армия, БургасНароден театър „Иван Вазов“, Драматичен театър – ПловдивТеатър 199 и др. Асен Шопов поставя на сцена над 150 постановки, сред които: „Коварство и любов“ – Фридрих Шилер,  „Осъдени души“ – Димитър Димов,  „Ричард III“ – Уилям Шекспир, „Хамлет“ – Уилям Шекспир, „Сън в лятна нощ“ – Уилям Шекспир, „Майстори“ – Рачо Стоянов, „Време разделно“ – Антон Дончев, „Дачници“ – Максим Горки, „Нощем с белите коне“ – Павел Вежинов, „Комунисти“ – Георги Марков, „Процесът против богомилите“ – Стефан Цанев, „Тайната вечеря на Дякона Левски“ – Стефан Цанев, „Величието и падението на Стефан Стамболов“ – Стефан Цанев, „В полите на Витоша“ – Пейо Яворов, „Нора“ – Хенрих Ибсен, „Тартюф“ – Молиер, „В очакване на Годо“ – Самюел Бекет, „Железният светилник“ – Димитър Талев, „Вражалец“ – Ст. Л. Костов, „Брудершафт“ – Анатолий КримТеатър 199 и др.

Носител е на Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество (2012), Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“ (2013), има още една награда „Аскеер“ за режисурата на „В полите на Витоша“ от Яворов в Благоевградския драматичен театър 2003 г., както и Сребърен леопард от Лукарно, Швейцария за режисьорски дебют на филма „Вечни времена“ 1975 г. Носител е и на Наградата „Златна роза“ от Варненския филмов фестивал 1974 г. за режисурата на филма „Вечни времена“, както и на 0рден за заслуги към полската култура 1976 г.